Скачать с ютуб Ръченица - Минчо Недялков в хорошем качестве

Ръченица - Минчо Недялков

Минчо Недялков е роден през 1922 година в с. Любенова махала, Новозагорско. Семейството се премества в с. Еленово, където преминават детските му години. По-късно се прибират в Нова Загора. Тук Минчо вече е ученик и получава началното си образование. В семейството има 5 деца, двама братя и три сестри. По-големият брат Кръстьо се научил да свири на гъдулка от един съсед. Малкият Минчо започнал покрай брат си и го изпреварил в свиренето. Станало така, че всички в махалата канели Минчо да им свири по празненствата. И на хорото той става пръв свирач. По това вре¬ме се издирват най-добрите изпълнители от страната за новосъздаденото радио в София. Обявяват конкурс, на който се явил и младият Минчо Недялков. Единодушно е одобрен от комисията, започва работа като щатен солист. Директор на радиото тогава е Георги Бояджиев. Свирело се на живо, а това изисква от изпълнителя много качества: добра памет, висока техника, бърза и съответна реакция. През 1957 г. Минчо Недялков постъпва на работа в новообразуващия се Старозагорски ансамбъл за народни песни и танци като концертмайстор. Реализира и много солови записи в радио „Стара Загора“. През 1967 г. се основава Средно музикално училище в град Котел. Поканват го за преподавател по гъдулка, заедно с Кръстьо Великов и Стоян Чобанов. Те са първите преподаватели в СМУ – Котел. Между първите му ученици са Димитър Лавчев, Цветан Цветков, Димчо Желязков. Освен в СМУ – Котел, той е препода¬вал гъдулка и в Омуртаг, Търговище, а до там стигал с мотора си. В един лош ден Минчо Недялков, пътувайки за Котел с кола, заедно с колегите си Кръстьо Великов и Стоян Чобанов, катастрофира. От силната уплаха бай Минчо по-късно се разболява от рак. През 1970 г. здравето му се влошава, напуска работа u се прибира в дома си в Стара Загора. В същата година умира. Тогавашният директор Стоян Чобанов организира цялото СМУ да присъства на погребението му, за да отдадат заслужена почит на преподавателя, един от основоположниците на училището. През цялата процесия свири сестриният му син Марин Иванов, който е приемственик на вуйчо си в свиренето на гъдулка. Гъдулката на преподавателя Недялков е подарена на най-добрия му ученик Димитър Лавчев. Той по-късно става диригент на народния оркестър на Българско радио. Племенникът на бай Минчо и известният диригент Крум Георгиев организират Събор-надсвирване в чест на първоучителя Минчо Недялков в с. Еленово. На първия събор Голямата награда в надсвирването взима Марин Иванов, който усъвършенствува стила на големия музикант. Богатият репертоар на Минчо Недялков по-късно е събран и нотиран в свитъци за ползване при обучението на гъдуларите в СМУ – Котел.